Create a book

Работни заплати и разходи за труд

от Statistics Explained

Направо към: навигация , търсене
Данни от август 2012 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Английската версия е по-актуална.
Таблица 1: Доходи в стопанския сектор
(средни брутни годишни доходи на наетите лица на пълно работно време), 2008 — 2010 г. (1)
(в евро) ― Източник: Евростат (earn_gr_nace2)
Фигура 1: Медианни брутни годишни доходи на наетите лица на пълно работно време, 2006 г. (1)
(в евро) ― Източник: Евростат (earn_ses_adeci)
Фигура 2: Лица с ниски работни заплати ― наети лица на пълно работно време, които печелят по-малко от две трети от медианните брутни годишни доходи, 2006 г. (1)
(% от наетите лица) ― Източник: Евростат (earn_ses_adeci)
Фигура 3: Разлика в заплащането на жените и мъжете, 2010 г. (1)
(% разлика между средните брутни почасови доходи на наетите мъже и жени като % от брутните доходи на мъжете, без корекции) ― Източник: Евростат (tsdsc340)
Фигура 4: Минимална работна заплата към 1 юли 2012 г. (1)
(в евро месечно) ― Източник: Евростат (tps00155)
Фигура 5: Данъчна ставка за лицата с ниски работни заплати ― данъчна тежест върху разходите за труд, 2010 г.
(%) ― Източник: Евростат (earn_nt_taxwedge)
code=earn_nt_lowwtrp}}
Фигура 6: Средни почасови разходи за труд в стопанския сектор, 2010 г. (1)
(евро) — Източник: Евростат (lc_an_cost_r2)
Фигура 7: Разбивка на разходите за труд в стопанския сектор, 2010 г. (1)
(процентен дял от общите разходи за труд) ― Източник: Евростат (lc_an_struc_r2) и (lc_an_struc)

В тази статия са представени и съпоставени данните за работните заплати и разходите за труд (разходи на работодателите за персонала) в държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), и в държавите кандидатки, както и в страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

Равнището и структурата на работните заплати и на разходите за труд са важни макроикономически показатели, които се използват от лицата, изготвящи политиките, от работодателите и от профсъюзите за оценяване на условията, свързани с предлагането и търсенето на пазара на труда.

Основни статистически резултати

Брутни доходи

Сред държавите — членки на ЕС, средните брутни годишни доходи на наетите лица на пълно работно време в предприятия с десет или повече наети лица през 2010 г. са най-високи в Дания (58 840 евро), следвани от Люксембург (49 316 евро), Нидерландия (45 215 евро), Ирландия (45 207 евро през 2009 г.), Белгия (43 423) и Германия (42 400 евро). От друга страна, най-ниското равнище на средните брутни годишни доходи е регистрирано в Румъния (5 891 евро) и България (4 396) ― вж. таблица 1.

През 2006 г. медианните годишни доходи показват подобно подреждане на държавите — членки на ЕС (вж. фигура 1), като през 2006 г. средните доходи са по-високи от медианните доходи във всички държави (тъй като равнището на заплащане на лицата с много високи доходи оказва по-голямо влияние върху средните, отколкото върху медианните доходи). През 2006 г. делът на наетите лица, които според оценките получават ниски работни заплати, е най-висок в Латвия (30,9 %), като според данните повече от едно на всеки четири наети лица получава ниско възнаграждение в Литва, България и Румъния (вж. фигура 2).

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Въпреки че е постигнат известен напредък в това отношение, все още има значителна разлика в заплащането на жените и мъжете (разликата между средните доходи на мъжете и жените) в EС-27. Общо за ЕС-27 през 2010 г. жените получават средно с 16,4 % по-малко от мъжете. Най-малки разлики в средното заплащане на жените и мъжете се наблюдават в Словения, Полша, Италия, Малта и Белгия (под 9 %). Най-голяма разлика е отчетена в Естония (през 2008 г.), Чешката република и Австрия (като в тези държави тя е над 25 %). Тези разлики могат да се дължат на различни причини, като например: разлики в коефициента на икономическа активност, разлики в професиите и дейностите, в които преобладаващо са заети мъже или съответно жени, разлики в степента на заетост на мъжете и жените на непълно работно време, както и подхода на отделите за човешки ресурси в частните и публичните органи що се отнася до професионалното развитие и неплатения отпуск/отпуска по майчинство.

Минимални работни заплати

От 1 юли 2012 г. в 20 от 27-те държави — членки на ЕС (всички с изключение на Дания, Германия, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция), както и в Хърватия и Турция, е в сила национално законодателство, с което се определя минимална работна заплата — със закон или с национално междусекторно споразумение.

Към юли 2012 г. месечните минимални работни заплати варират значително (вж. фигура 4) ― в диапазона от 1 801 EUR месечно в Люксембург до 148 EUR в България. След корекцията за отчитане на разликите в покупателната способност, разликите между държавите — членки на ЕС, намаляват от съотношение 12:1 (най-високата спрямо най-ниската), изразени в евро, до съотношение 5:1, изразени в стандарти на покупателната способност (СПС), като най-високото равнище на минималната работна заплата е в Люксембург (1 478 СПС), а най-ниското — в Румъния (272 СПС).

Нетни доходи и данъчна тежест

Данните за данъчната тежест измерват тежестта на данъците и социалноосигурителните вноски върху разходите за труд — на фигура 5 тази информация е представена по отношение на лицата с ниска работна заплата. През 2010 г. данъчната тежест в ЕС-27 е 39,3 %, което е малко по-малко в сравнение с предходните пет години. Най-високи данъчни ставки за лицата с ниски работни заплати през 2010 г. са регистрирани в Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Австрия, Румъния и Швеция (като във всички тях равнището е над 40&nbsp%). Същевременно най-ниските данъчни ставки за лицата с ниски работни заплати са в Кипър (11,9 %, през 2007 г.) и Малта (18,1 %). Обединеното кралство, Люксембург и Ирландия са единствените държави членки, в които равнището на отчетената данъчна тежест за лицата с ниска заплата е между 20 % и 30 %.

През петгодишния период между 2005 г. и 2010 г. сред държавите — членки на ЕС, не се наблюдават разлики в тенденцията на промяна на данъчната тежест за лицата с ниски работни заплати (вж. таблица 2) — тя нараства в 13 държави членки, намалява в 12 от тях, а в две запазва равнището си непроменено. Най-големи намаления са отчетени в Нидерландия и Швеция съответно в размер на 7,6 процентни пункта и 6 процентни пункта. От друга страна, данъчната тежест се увеличава с относително бързи темпове във Франция (с 4,1 процентни пункта), докато в Ирландия, Италия и Латвия увеличенията са между 1 и 2 процентни пункта.

Останалите три показателя, представени в таблица 2, дават информация за дела на брутните доходи, които се „отделят за данъци“ (по-високи данъчни ставки и социалноосигурителни вноски и/или намаление или загуба на надбавки), когато хората се връщат на работа или преминават от по-ниски към по-високи доходи. Данните общо за ЕС-27 показват, че като цяло през периода 2005 ― 2010 г. лицата с ниски работни заплати имат по-малки стимули да търсят по-добре платена работа, тъй като по-голям процент от техните доходи биха били изразходвани за данъци; през същия период не се наблюдава промяна в дела на доходите, които се отделят за данъци, при връщането на работа на безработните лица.

Разходи за труд

Средните почасови разходи за труд (вж. фигура 6) и структурата на разходите за труд (вж. фигура 7) се различават значително между отделните държави членки през 2010 г. Почасовите разходи за труд в стопанския сектор варират в диапазона между 38,44 EUR в Дания, 37,70 EUR в Белгия и 35, 99 EUR в Швеция, до 3,10 EUR в България и 4,20 EUR в Румъния. Следва да се отбележи, че тези данни включват не само компенсацията на наетите лица (дохода от заетост), но също така разходи за професионално обучение, други разходи, както и данъци и субсидии, които се плащат или получават от даденото предприятие.

Както е показано на фигура 7, налице са съществени разлики в разпределението на разходите за труд (заплати и възнаграждения спрямо социалноосигурителни вноски и други разходи за труд за сметка на работодателя). Делът на заплатите и възнагражденията от разходите за труд е най-голям в Малта (92,1 %), която далеч изпреварва Дания, където е регистриран следващият най-висок дял (87,2 %). На другия край на класацията са Швеция, Франция и Белгия, в които отчетеният дял на заплатите и възнагражденията от общите разходи за труд е малко над две трети. Следователно в тези три държави социалноосигурителните вноски и другите разходи за труд, заплащани от работодателя, са с най-висок дял в общите разходи за труд, като равнището им е близо една трета (33 %).

Източници и наличност на данните

Брутни доходи

Брутните доходи представляват най-голямата част от разходите за труд – представената информация е за средните годишни брутни доходи. Основните определения за доходите са дадени в Регламент (ЕО) № 1738/2005 от 21 октомври 2005 г. Брутните доходи включват възнаграждението в брой, което се заплаща от работодателя преди удръжките за данъци и социалноосигурителните вноски, които са платими от получателите на работните заплати и се удържат от работодателя. Включват се всички бонуси, независимо от това дали се плащат редовно (13-та или 14-та заплата, премии за празници, разпределяне на печалбата, надбавки за неизползван отпуск, извънредни комисионни и т.н.). Представената информация се отнася до наетите на пълно работно време лица, работещи в стопанския сектор (включени в NACE Rev. 2, раздели B ― N). Статистическата единица е предприятието или местната единица. Статистическата съвкупност включва всички единици, макар че в повечето държави те са ограничени до предприятията с най-малко десет наети лица.

Данните за медианните доходи се базират на брутните годишни доходи и представляват медианните доходи на наетите на пълно работно време лица в предприятия с десет или повече наети лица. Лицата с ниски работни заплати са наети лица на пълно работно време, които печелят по-малко от две трети от медианните брутни годишни доходи.

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Разликата в заплащането на жените и мъжете ― без корекции ― се определя като разликата между средните брутни почасови доходи на платените наети лица мъже и на платените наети лица жени, изразена като процент от средните брутни почасови доходи на платените наети лица мъже. Неотдавна методологията за съставянето на този показател бе променена и вече се базира на данни от проучването на структурата на заплатите (SES), а не от нехармонизирани източници (както беше преди това).

Според новата методология некоригираният показател „разлика в заплащането на жените и мъжете“ обхваща всички наети лица (няма ограничения за възраст и отработено време) в предприятия (с най-малко десет наети лица) в промишлеността, строителството и услугите (включени в NACE Rev. 2, раздели B ― S, с изключение на раздел О). Макар да не е задължително, някои държави предоставят информация и за раздел О от NACE Rev. 2 (публична администрация и отбрана; задължително социално осигуряване). Информацията включва и анализ по икономически сектор (публичен или частен), работно време (пълно или непълно) и възраст на работниците.

Минимални работни заплати

Статистическите данни за минималните работни заплати се отнасят за месечните национални минимални работни заплати. Всяка година на 1 януари и на 1 юли се публикуват данни за работните заплати. Националната минимална работна заплата се определя със закон, често след консултация със социалните партньори, или с национално междусекторно споразумение. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за голяма част от наетите лица в държавата. Минималните работни заплати са брутни суми ― т.е. преди удържане на данъка върху доходите и социалноосигурителните вноски. Тези удръжки се различават в отделните държави. В някои държави основната национална минимална работна заплата не се определя на месечна база, а под формата на почасово или седмично заплащане, което се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване, предоставени направо от държавите:

  • Ирландия: почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици / 12 месеца;
  • Франция — за данните от януари 1999 г. до януари 2005 г.: почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици / 12 месеца; за данните от юли 2005 г. нататък: почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици / 12 месеца;
  • Малта: седмично заплащане x 52 седмици / 12 месеца;
  • Обединено кралство: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици) / 12 месеца;
  • Съединени щати: почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици / 12 месеца.

Освен това, когато минималната работна заплата се заплаща за повече от 12 месеца през годината (както е в Гърция, Испания и Португалия, където се заплаща за 14 месеца годишно), данните са коригирани, за да се вземат предвид и тези плащания.

Нетни доходи и данъчни ставки

Нетните доходи се получават от брутните доходи и представляват частта от възнаграждението, която наетите лица реално могат да задържат за себе си ― за харчене или спестяване. За разлика от брутните доходи нетните доходи не включват социалноосигурителни вноски и данъци, но включват семейни надбавки.

Целта на показателите за данъчните ставки (данъчна тежест върху разходите за труд, капан на безработицата и капан на ниските работни заплати) е да се оцени привлекателността на труда. Данъчната тежест върху разходите за труд се определя като данък върху доходите, с който се облагат брутните доходи от работни заплати, плюс социалноосигурителните вноски за сметка на наетото лице и на работодателя, изразени в процент от общите разходи за труд. Този показател се съставя за необвързани лица без деца, чиито доходи са в размер на 67 % от средните доходи на работниците в стопанския сектор (NACE Rev. 2, раздели B ― N). Капанът на безработицата измерва дела на брутните доходи, които се губят поради по-високи данъци и социалноосигурителни вноски и поради преустановяването на обезщетенията за безработица и другите помощи, когато безработното лице отново започне да работи. Той се определя като разликата между брутните доходи и увеличението на нетните доходи при преминаване от безработица към трудова заетост, изразена като процент от брутните доходи. Този показател се съставя за необвързани лица без деца, чиито доходи са в размер на 67 % от средните доходи на работниците в стопанския сектор (NACE Rev. 2, раздели B ― N). Капанът на ниските работни заплати измерва дела (като процент) от брутните доходи, който се губи вследствие на съчетаното действие на данъците върху доходите, социалноосигурителните вноски и всяко преустановяване на помощите при увеличение на брутните доходи от 33 % до 67 % от средните доходи на работниците в стопанския сектор (NACE Rev. 2, раздели B ― N). Този показател се съставя за необвързани лица без деца и за двойки с един работещ, които имат две деца на възраст между 6 и 11 години.

Разходи за труд

Разходите за труд се определят като разходите на работодателя, свързани с трудовата заетост на персонала. Те включват възнаграждението на наетото лице (включително работна заплата, възнаграждения в брой и в натура, социалноосигурителни вноски за сметка на работодателя), разходи за професионално обучение и други разходи (като разходи по наемане, разходи за работно облекло и данъци върху трудовата заетост, считани като разходи за труд, минус получените субсидии). Посочените компоненти на разходите за труд и техните елементи са определени в Регламент (ЕО) № 1737/2005 от 21 октомври 2005 г. Данните са свързани с три основни показателя:

Контекст

Структурата и промените в разходите за труд и в работните заплати са важни характеристики на всеки пазар на труда, тъй като отразяват предлагането на труд от страна на хората и търсенето на труд от страна на предприятията.

Изготвящите политиките съсредоточават усилията си върху борбата с бедността и социалното изключване, като насърчават хората да участват в трудовата заетост или да се върнат към нея. На дневен ред в политическия дебат обаче днес стои въпросът за лицата с ниски работни заплати или „работещите бедни“: като последица от съществените разлики в равнището на доходите в рамките на ЕС днес 12,1 % от заетите лица в Съюза са изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване, като така запазването на минималния жизнен стандарт за тях се превръща в много трудна задача.

Някои от основните фактори, които биха могли поне отчасти да обяснят разликите в заплащането на жените и мъжете, включват секторното и професионалното разделение, образованието и обучението, информираността и прозрачността, както и пряката дискриминация. Разликите в заплащането на жените и мъжете отразяват също така други неравенства, по-специално прекомерно големия дял, който жените поемат в семейните отговорности и свързаните трудности по съвместяването на работата и личния живот. Много жени работят на непълно работно време или на база на нетипични договори. Въпреки че това им позволява да останат на пазара на труда, като същевременно се справят със семейните отговорности, това положение може да окаже отрицателно въздействие върху заплащането им, професионалното им развитие, изгледите за повишение и пенсиите им.

ЕС се стреми да насърчава равните възможности с цел постепенното премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете. В член 157, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се определя принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност, а член 157, параграф 3 представлява правното основание за приемането на законодателство за равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта. През септември 2010 г. Европейската комисия прие Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г.. Тя се базира на натрупания опит от Пътната карта (COM(2006) 0092 final), разработена за периода 2006―2010 г., чиято цел е да послужи като всеобхватна рамка, чрез която Европейската комисия да поеме ангажимент за насърчаването равенството на половете във всички свои политики. Стратегията подчертава приноса на равенството на половете за икономическия растеж и устойчивото развитие и подкрепя изпълнението на свързаното с равенството на половете измерение на стратегията „Европа 2020“. В този дух бе и европейският „ден на равното заплащане“, отбелязан за пръв път на 5 март 2011 г. Има конкретна причина точно 5 март да бъде избран за ден на равното заплащане, тъй като за да спечели сумата, която един мъж изкарва средно за година, една жена трябва да работи малко над два месеца допълнително (до 5 март на следващата година).

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Средни брутни годишни доходи в сектора на промишлеността и услугите, по пол (tps00175)
Разлика в заплащането на мъжете и жените, некоригирани данни (tsdsc340)
Минимална работна заплата (tps00155)
Индекс на разходите за труд (teilm100)
Общо работна заплата и възнаграждения (tps00113)
Социалноосигурителни вноски и други разходи за труд за сметка на работодателя (tps00114)
Годишни данни за разходите за труд — Nace Rev. 2 (tps00173)

База данни

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и графиките (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Вижте също

Прегледи